Нямаш дупки?! Глоба 200 лева и съд!

От унеса по гласа на Джон Сноу, след седем сезона, изгледани на един дъх, в очакване на „Winter is coming“, Бодливка бе извадена от полусънното си състояние от …кондуктор в градския транспорт.
Елементарна история като кройка на цвичка, но с направо плашещ край. Или поне според думите на кондуктора.
След като цял ден не попаднах по пътя си на пункт на Центъра за градска мобилност (ЦМГ), за да си купя целодневна карта, цял ден я карам на билетчета. Няма да смятам сега колко ми излезе, но… нещата рязко загрубяха в трамвай №7, от чийто ватман си купих два билета, чинно продупчих единия, другия прибрах в задния си джоб за следващото превозно средство. Държа го ведро в ръката си, блея през прозореца и в един момент виждам кондуктор. Дори се усмихнах, горда от себе си колко съм редовна. Приближава стража на ЦМГ до мен, подавам му билета, а той с най-хладнокръвен тон ми каза:

Билетът няма дупки, глоба 40 лева.
Кон ме ритна в челото. Погледнах го бясна, след това билета – нямаше НАИСТИНА никаква дупка!!! Чисто гладък. Откачих.
Не съм Ви виновна, че не Ви работят перфораторите. Смятате ли, че ще си стоя така бодро с билет в ръка и ще Ви го дам, ако не мисля, че не е перфориран? – изсъсках аз. Логиката ми е направо непробиваема.
Билетът не е перфориран, госпожо. Дайте ми 40 лв. или да Ви напиша акт, там глобата е 200 лева, отивате на частен съдебен изпълнител, а и за него ще платите още, нещата ставата много страшни. Ей сега отивам да водя такива на съд - извади той от чантата си някакви бележки, размаха ги набързо под носа ми и ги прибра обратно.
Упорита, аз продължих да развивам основната си теория и да му обяснявам, че няма да му платя нищо.
На процент ли сте, това ще обясни настървеното Ви събиране на глоби – засякох го победоносно аз, а от околните седалки започнаха да се въртят глави, но при пълно мълчание.
Дайте си личната карта, като не искате да плащате.
И аз, глупавата, му я дявам, твърдо, решила, че 40 кинта няма да ми вземе в никакъв случай.
Искам да видя как по същия начин глобявате цигани! - заплашително размахах солидния си коз.
На това място обърнатите сеирджийски глави се подсмихнаха доволно, кондукторът се спече, но не спря да си върши работата, а именно - вече да ми вписва данните в някакъв бележник, който после се окача кочан с актове.
Вече съм поканена да сляза на наближилата спирка, където той продължава да пише, а аз да философствам, като усещам, че той не е съвсем прав, а аз май нещо пропускам.
Къде са ми свидетелите? – питам аз. – Нали като те спре КАТ и ти състави акт, имаш свидетели?
Той мълчи и продължава да пише. Питам втори път.
Ако искате подписвайте акта, моите свидетели са двамата ми колеги – и ми показва акта, където под неговото име, което за съжаление не прочетох и не разбрах, замъглена от яд, стояха имена на още двама души.
Какви колеги, с Вас нямаше никого!
Те бяха с мен в трамвая – парира той.
И да са били в трамвая не видяха нищо от цялата разправия. Как така ще подписват? Искам да снимам акта!
Нищо няма да снимате - бързо прибра кочана хитрецът.
В това време чух глас: „ Оставете хората намира ! Всички Ви мразят!“
Един очилат младеж крещи на кондуктора, който малко се стресна от това, но бързо се опери: „Ние си вършим работата!“
Мисълта ми почна малко по малко да се завръща - попитах го къде е полицаят до него, че ми иска лична карта и с какво право го прави. И това малко видимо го притесни, но какво от това, аз вече я бях дала доброволно и той ми бе взел всички данни от нея. Ако иска сега и частна фирма може да си регистрира на мое име, да не съм била толкова тъпа.
Ако съм нямала пари в мен, до три съм можела да отида до централата на ЦМГ на бул. „Мария Луиза“ и да платя въпросните 40 лв. Ако не… Ме чака съдия-изпълнител, а тогава вече ставало страшно.
На ЧСИ им орязаха правомощията – компетентно парирах аз, но и с това нищо особено не постигнах, освен, че леко вкарах сянка на съмнение в него.

След като установихме взаимно, че няма повече какво да си кажем, той си тръгна към другата спирка, а аз зачаках следващия трамвай и в този момент се сетих, че не му научих името, той не се легитимира. Нищо, казвам си, знам в колко часа беше, кой ден, пък и нали има акт, ще го открия тоя мръсник. Качих се на следващия трамвай, пак перфорирах билета – чудо, този път имаше дупки. В следващото превозно средство на ЦМГ бъркам в задния си джоб за втория билет, вадя го и него да перфорирам и... виждам, че е продупчен!
Така ми стана смешно. Заплесът не се лекува. Иди като Делян Добрев обяснявай, че нямаш сестра.
С това разбира се сагата не е свършила. Тепърва ще боря акта на кондуктора по законоустановения ред.
А Вие – хубаво си гледайте дупките, защото глобата е солена! И не си давайте личната карта на никого, освен на полицай. Така е по закон.