Когато ги видях, хванати за ръка, тя - огромна, той - клечка с усмивка на недоразвито петгодишно дете, трудно ми беше да не възкликна вътрешно. Не се сдържах и да ги снимам. А тя стоеше горда – имаше мъж, който я гледаше с обожание. Не можеш да ги гледам директно и нахално, а само слушах нечленоразделните звуци от тяхната седалка в автобуса. Момчето-мъж казваше думи, а някакво подобие на човешко същество се опитваше да ги повтаря. Казах си: „Боже, защо такива са двойка, или може би точно заради това.“
На спирката, където слязоха вече смело ги огледах и ….видях, че имат малко детенце, сигурно нямаше две години. Тогава разбрах, че несвързаните звуци са били от детето, което тепърва се учи да говори.
Огледах ги добре, без да виждат, че ги гледам. Тотално физически различни. И какво от това? Възмутих се от себе си. Избързах с етикета. Коя съм аз да казвам кой с кого да се събира, по какво да си избира мъжа или жената, имам предвид физическите белези?
Постоянно по този начин реагираме като видим двойка, която според нас не си пасва. Грозно момиче с хубав мъж, или красавец с грозновата девойка, стар мъж с млада жена или пък зряла жена с младеж.
Все едно ме интересува какво мислят за мен, или как ме възприемат. За това не трябва и аз да реагирам дори мислено по същия начин.
Обществото наложило едни модели за красота, модата, чалгата, Холивуд, Инстаграм – направо ни скъсват от модели за подражание. Някои твърде комични и граничещи с кича, но със сигурност с достатъчно самочувствие да се покажат на света с идеята, че са прекрасни.
Има една много хубава руска поговорка: "На вкус и цвят няма приятели". Затова не ни е работа да съдим и коментираме коя двойка как изглежда заедно, ако е в дисонанс със собствените ни убеждения. Кой с кого ще си ляга, ще излиза или ще се жени, си е лично негова работа и на никого другиго. Няма значение нито нашето виждане за хубост, нито пък кой на каква възраст с кого трябва да бъде.
На кого пречат двойките с това, че са двама души са се избрали един друг? На ревнив трети, на завиждащ четвърти, на проблемен с връзките пети. Много важно. Двойката се е създала, защото двама души така са пожелали, намерили са един в друг онова, което са търсили и искат да бъдат заедно. И какво мисли останалия свят изобщо не ги интересува. Даже и двойките събрани по сметка. Това пак си е тяхна работа.
Работата на останалия свят е да живее живота си както го разбира, да харесва хората, които му харесват, да не харесва други, но не и да дава акъл кой с кого да бъде. Когато блесне искрата между два чифта очи, около тях на света не съществува нищо. Вселената замира. Какво остава за несъгласни родители или случайни минувачи, невидели онова, което две сърца са видели едно в друго.
И преди, и сега и завинаги влюбените ще се намират по същият начин, по който са го правили векове наред – с вътрешното си усещане, когато познаят своя човек. Без да питат никого дали са прави.