Петък - Ден на малката свобода
Понякога тичам наобед, в центъра. Минавам покрай офис сгради. На стъпалата и по тротоарите десетки млади хора пушат, хапват, говорят си, гледат си часовниците. Обедна почивка. Още 4-5 часа и започва уийкенда.
В очакване на петъчната малка свобода, те цяла седмица са тичали по бягащата пътечка. Пак е пътечка, ама не води никъде. Понеделник пак се качваш на нея. Ах, този призрачен понеделник! Той често "отравя" и неделята...
Матрицата умело отнема критичния поглед, способността да се бунтуваш, да поискаш нещо друго, да поискаш нещо за себе си. Дава ти меню, в което с бял коректор са покрити всички редове и е оставен един. "Бягане по пътечка - 3-5 лв./час; VIP клиенти - 10-50 лв./час. Вие тичате - ние ви плащаме! Защо да изберете нас? Защото сме най-големият търговец на време! Изкупуваме на едро, с ДДС."
Бягащата пътечка бяга доста бързо. Не всеки успява да избяга от нея. Скоростта й понякога е толкова висока, че много хора се страхуват да слязат в движение. И друг проблем - ако скочиш от нея, накъде да поемеш...изведнъж оставаш без "път"...
"Защо е път, ако не води към Храма? - питаше Тенгиз Абуладзе в "Покаяние". Някога видях, че малката свобода не е моят храм. Не исках цял живот да живея за петъка!
А вие какво искате, кой е вашият Храм?