ТРАДИЦИИ И ЗАНАЯТИ В БЪЛГАРСКИЯ БИТ - ЧАСТ 1

Линк към част 2

Традиционните занаяти и домашни дейности използват най-често местни суровини и материали за направата на предмети, свързани основно с дома, храната, облеклото, селищното устройство. Продуктът, който създават традиционните занаяти и домашни дейности е с относително дълъг живот във времето.

ВЕСБАРСКОТО ИЗКУСТВО

Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта,
а при памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, Традиционната българска везба се характеризира с голям разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват памучни вълнени и копринени конци. Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области.

Мотивите са предимно геометрични, съчетани с животински и човешки фигури.

Трите компонента на традиционната българска шевица: ритъм, симетрия и контраст, са валидни по цялата етническа територия на българите. Цветът е от основно значение за етническото своеобразие на българските народни носии. Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век.

БАКЪРДЖИЙСТВОТО – ЗАНАЯТЪТ НА ТРАКИТЕ

Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта.То среща своя разцвет през Възраждането. Що се отнася до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. Бакърджиите изработвали над тридесет вида битови и ритуални съдове. Също така българите вярвали, че в медни джезвета се приготвя най-вкусното кафе, а греяната ракия в меден съд е ненадмината по своя вкус и ухание.

ГРЪНЧАРСТВОТО е един от най-древните занаяти по българските земи. Грънчарите правят различни съдове от глина, най-вече за домашна употреба - чаши, чинии, вази, стомни, гърнета, делви и др.

ГАЙТАНДЖИЙСТВО

Гайтанджийството е занаят, при който се правят гайтани, плетени шнурове, с които се украсявали дрехите в миналото. Гайтаните били най-разноцветни и се правели от усукването на влакна бяла прежда. След усукването гайтаните се „пърлели” и боядисвали в различни цветове с естествени багрила.

ДЪРВОРЕЗБА

Дърворезбата е един от занаятите, които придавали красотата и естетика в живота на българина. Тя била три вида – овчарска, домашна и църковна.

КАЛОФЕРСКА ДАНТЕЛА

Най-голяма слава на града след Освобождението донася един занаят, привнесен от чужбина, но развит и претворен в самобитно българско изкуство – Калоферската дантела. Наричана „бялата магия“, тя е едно от най-фините женски ръкоделия, съхранено и до днес, което е осигурявало в миналото прехраната на калоферки. Дантелите плетени със совалки на цилиндър по онова време се изработват предимно в Западна Европа и са известни като "брюкселска дантела"