"Не бързай да пораснеш".Така ми казваше баща ми,когато бях дете. Защото "няма нищо по-хубаво от детството". Това е така.
Когато бях малка си мислех,че съществува машина на времето 😂 и може да си където искаш по всяко време. Вярвах също ,че влаковете могат да летят.
Измисляхме си с моите приятели щурави игри за космически кораби и летящи чинии. Правехме се на извънземни и много се забавлявахме 🐼 .Бягахме на воля по цял ден,катерехме се по дърветата и макар да се прибирахме с ожулени колена бяхме доволни и безгрижни. Не си и мечтаехме за мобилни телефони и таблети,даже не знаехме ,че съществуват. И все пак бързахме да пораснем.
Не бързай да пораснеш.
Охх спомени спомени, спомням си ясно как на село няколко дни ревях с цяло гърло, че не искам да порасвам и да тръгвам в първи клас а че искам да се връщам в яслата, даже не в градината ..