Kак японците създават бъдещето си – първите 7 години

Има ли какво да научим от японците? Вижте на това видео как детето, неуспяло да премине изпита бива окуражено от своите съученици до пълен успех:https://youtu.be/Wvo3s3jxLdY
Вместо да се смеят и подиграват, съучениците му се събират заедно да го окуражат докато успее. Представете си какво преживява дете, успяло с подкрепата и вярата на целия си клас!!! Мислите ли, че един ден като порасне няма стори същото за другите?

На световното футболно първенство 2018 японците отново смаяха света. Но не с блестяща победа, напротив, въпреки загубата, японските фенове щателно изчистиха стадиона от боклука, които другите зрители бяха оставили.

ЕДНА НАЦИЯ СЕ ИЗГРАЖДА В ПЪРВИТЕ 7 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА.

Тези първи години поставят основата на мирогледа, отношението към другите и Земята. В първите 7 години се предопределя дали това дете един ден ще отдава сили и талант в служба на другите или ще стане егоист носещ само разруха и страдание за земята и себеподобните си.

Тайната на успеха на Япония е в начина, по който те отглеждат децата си. Има си име – „икудзи“ и не е просто педагогика, а цяла философия, датираща от времето на самураите.
Благодарение на нея японците са водеща нация. Ето и няколко от „тайните“ заложени в тази система:

Поддържането на чистота в училище, практикувано от учениците в Япония, помагат да се изгради характерът им и да се превърнат в модел на бъдещите граждани.

1. ВЗАИМОПОМОЩ, ВМЕСТО ИНДИВИДУАЛИЗЪМ. В основата на икудзи стои споделянето между хората, сътрудничеството, взаимопомощта. В противовес на нея е западната (и българската) педагогическа система, в която се набляга на индивидуалността и разчитане на своите собствени способности.

2. ВСИЧКИ ДЕЦА СА ДОБРЕ ДОШЛИ. На практика всички деца са желани. Това се получава, защото в Япония една майка може да бъде просто майка и това й отрежда достойно място в обществото. А за бащата е голяма нещастие, ако няма наследник. В японското семейство детето не е просто нещо планирано, по разписание, а дългоочаквано чудо.

3. ЕДИНСТВО НА МАЙКАТА С ДЕТЕТО. В Япония майките се наричат с думата „анае“. Това може да се преведе, като „поглезя“, „защитавам“. С възпитанието се занимават именно майките, а не институциите (детски ясли и градини, както е в България). И така е било от векове. Докато детето на навърши 3 години, майката не ходи на работа. Прехвърлянето на тези задължения (да гледат детето) към бабата или дядото не е прието Япония. Сетете се сега за хилядите български деца, които едва навършили 12, 15 месеца се дават в ясли защото родителите бързат да се върнат на работа. И докато те работят, с възпитанието на детето им се занимават съвсем чужди хора, нямащи нито любов, нито правилно отношение към него…

Бебетата, носени в близост до тялото на един от родителите си, стават по-социални и по-общителни. Те виждат това, което прави мама или тате, чуват онова, което той/тя чува и понякога чувстват това, което родителят чувства.

4. ВИНАГИ ЗАЕДНО. Децата са винаги заедно с майките си. Навсякъде. Отново, в съгласие с хилядолетна традиция, те носят децата си на кенгуру, така, както преди стотици години, майките в България са носели децата в „цедилка“ (ето една интересна статия за това). Когато детето е близо до майката, то винаги наблюдава, слуша, взима участие във всичко, което тя прави. Освен това, когато детето е потопено в биополето (аурата) на майката, то е защитено от външни въздействия, а тя може да усеща отлично състоянието му и всички негови нужди. На детето нищо не се забранява, само му се обяснява – мръсно, опасно, неправилно.

5. БАЩАТА СЪЩО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАНИЕТО. С възпитанието на детето взима активно участие и бащата. Прието е това да става в семейството. Бащата ги придружава при екскурзии или разходки в парка. В увеселителните паркове често можете да видите родителски двойки, при които децата седят в прегръдките на бащата.

6. ДЕТЕТО СЕ УЧИ ДА ПРАВИ НЕЩАТА КАТО РОДИТЕЛИТЕ И ДОРИ ПО-ДОБРЕ ОТ ТЯХ. Японските родители учат детето да имитира поведението им. В допълнение родителите постоянно насърчават детето в неговите усилия и успехи.

7. ОБРАЗОВАНИЕ НАСОЧЕНО КЪМ РАЗВИВАНЕ НА САМОКОНТРОЛ. В детските градини в Япония се използват практики, имащи за цел развиване на самоконтрол в децата. За целта се използват специални техники, като например „намаляне на възпитателния контрол“ и „делегиране на правомощия за надзор над поведението“. В Европа и Америка такива ситуации се третират като подкопаване авторитета на възрастните.

8. ОСНОВНА ЗАДАЧА Е НЕ ДА ОБРАЗОВАТ ДЕЦАТА, А ДА ГИ ВЪЗПИТАТ. Основната цел на японската детска градина – това не е образованието на детето, а неговото възпитание. Фактът, че детето на по-късен етап в живота винаги ще бъде в екип с други хора, изисква да има нужната за това култура. Децата се учат да анализират конфликтите, възникнали в игрите. Друг важен етап на обучението е избягване на съревнование и конкуренция между децата, защото в такива ситуации винаги победата на един ще е загуба за другия.

А според японците, най-продуктивнoтo решаване на конфликти – това е компромиса.

От древни времена в Япония способността да се избягват противоречия се смята за достойно човешко качество.
Е, сега разбирате ли защо тези деца на видеото съчувстват на по-слабото си другарче, вместо да го засипят с подигравки? Защото това е заложено в тях още от раждането. Сега, върнете се в ученическите си години и се сетете за присмеха и подигравките към по-слабите и неуспели съученици. Какво бъдеще ще имат после такива хора?
Да, Япония е нация, която пренася от век във век своите древни традиции, защото е достатъчно мъдра и далновидна за да разбере, че нещата, минали теста на вековете са най-доброто.

Към всички тези, които търсят промяна – тя няма да дойде със смяна на политическата система или в изобличаване на лъжите и интригите на управляващите.

Ако искаме промяна към добро, трябва да заложим в нашите деца висок морал; любов към ближния и Земята. Защото те са политиците, инженерите, бизнесмените, строителите на утрешния ден!

Като продължение на темата ви предлагам книгата „След тригодишна възраст е вече късно“ от Масару Ибука