И стигнах до извода че колкото по - осъзнат става живота толкова повече намаляват надеждите ми . Не знам в каква посока се движат надеждите при теб . За мен обаче надеждите за по - добро намаляват и клонят към нула . Изгубихме традиции, обичай
Здравей, разбирам те, имам дни в които всичко няма смисъл, дни в които осъзнавам, че независимо какво аз правя или не, какво се случва в държавата ни или не, живота си върви и никой не пита. Имало е милионни преди мен, ще има още поне толкова и след мен, и тая планета и човеци все някак оцеляват. И тогава точно тази същата мисъл, ми дава и светлината. Така е, живота си върви, всичко се случва, със или а без мен, няма значение...извода ми - да си го живея този даден ми живот по най-добрия начин за мен, да се радвам че съм тук и сега, да не вредя на някой или нещо и да се доверя напълно, че всичко е наред, и всичко е за по-добро. Иска ми се да сме по-добри хора, да няма бездомни животни по улиците, да възстановим горите и водите ни, да се събираме и да се радваме със и на хората....но как, коя съм аз да поставям очакванията си на света, ами ако някой друг го иска по-друг начин...може тогава не мен да ми е добре, а на другия не?!? И накрая стигам до там, че аз съм отговорна за моята реалност, аз избирам какво да виждам и да подпомагам.
Примерно за традициите - да изгубили сме доста, ти знаеш по добре от мен. Обаче аз виждам и друго. В САЩ прочетох Стопанката на Господ....прибрах се в България, направих си родова мартеница, и върнахме още други малки български ритуали. И виждам цяло едно движение от хора, които тепърва започнаха да се радват на корена си, да искат да са с носии, да пеят само български песни, да месят пити и т.н.
Разбирам те какво казваш и със заличаването....може да се случи с доста хора, НО аз знам че винаги ще има българи, които ще пазят всичко. И преди ги е имало, и сега ги има и след нас пак ще ги има. И ти си един такъв човек, мисля. Предавай любовта нататък :)
Стана много дълго..., но много благодаря за коментарът ти.