My life in London



clachbs2r01fi1hmjdqv8a4yd_2FCCEB76-7FFE-41B7-AA20-ED448D4D98BA.png
clachbsi901fo0imj0hdg9pg3_9F114EBE-1CC5-4DF0-BD3D-5C013A29A93E.png
clachbx3u01fm2cmj9eekg223_FA9CE959-5214-4BD9-8D5D-C2EBED488C54.png
clachby6q01e50xmjhc62hlqb_AD542DDF-2829-4DB6-91E5-BB4D19CF4B3F.png
clachc0ft01gq1ymjc7kra7bk_EE318F63-113F-4B2C-975E-FFF37EFAFEAB.png
clachc2c601gy19mjej7f1127_096313E3-E9DF-4FF2-B41A-0B8908227E32.png
clachc41x01dw0pmj8z196rdo_90F8C08E-0C2E-4D2D-A72B-3D94A789F4D8.png

I decided to share with you my second experience in England. I left at a difficult time for me, as a sort of let me escape from what was happening to me at the time, but it wasn't long before I realized that running away is a weakness. We learn every day and improve ourselves, better late than never. It's a trite statement, but it's true. So leaving for dreary London I still wasn't sure what I was going to do there. I was living pro my uncle-in-law who has been venturing in England for 10 years. I am grateful to my uncle and my mother-in-law as they helped me with everything. My first job interview was a 1 hour bus ride from where I lived. There was a position as a waitress, but we say everything lines up right for a reason. The next day my uncle escorted me to a modeling agency, the experience there was cool too, I'm even still at that agency. After catching the subway home uncle and I walked through a restaurant that was still doing some renovations. Turned out we met a friend of uncle's whose first words were directed beam uncle with we open tomorrow and I want you to be the chef. Just to interject that uncle is really good at this, he cooks magnificently. Consequently I tried the guy to see if by any chance they were looking for staff I was ready to start working there as the distance from the house and the restaurant was exactly 2 minutes. Of course I got a positive answer and so it was that the next day I was hired. On the job I met all sorts of people and got all sorts of offers, but unfortunately I only had the opportunity to work for 2 months and on the second came the first Kovid wave. It ruined a lot of my plans, but I'm not the only one, and maybe that's how it was meant to be. I stayed in the house for 2 months, we weren't allowed to go out and it was quite a nervous time, then I decided to go back to Bulgaria with the idea of going to England again when things got better, but in the end I gave up and chose Bulgaria.Looking at these pictures now I see a sad look, but past me I survived the right moment. Returning to Bulgaria I was travelling alone on a plane for the first time and as luck would have it there was incredible turbulence and from all up going to land in Sofia we were informed that the plane before us had a flat tyre and we had to go to Varna and land there to refuel. The trip was about 5 hours, congratulations to me❤️I had some super cool experiences and I'm grateful for every one of them❤️
Реших да споделя в вас моето второ преживяване в Англия. Заминах в един труден момент за мен, като един вид нека избягам от това, което ми се случваше тогава, но не след дълго разбрах, че да бягаш е слабост. Ние се учим всеки ден и подобряваме себе си, по-добре късно, отколкото никога. Банално изказване, но е истина. Та заминавайки за мрачния Лондон все още не бях сигурна какво ще правя там. Живеех про вуйчо ми, който се подвизава в Англия от 10 години. Благодарна съм на вуйчо и на вуйна, тъй като ми помагаха с всичко. Първото ми интервю за работа беше на 1 час с автобус от мястото на което живеех. Имаше място като сервитьорка, но не случайно казваме, че всичко се нарежда както трябва. На следващия ден вуйчо ме придружи то една агенция за модели, там преживяването също беше готино, дори все още съм в тази агенция. След като си хванахме метрото към вкъщи с вуйчо минахме през един ресторант, в който все още извършваха някаква ремонтна дейност. Оказа се, че срещнахме приятел на вуйчо, на който първите му думи бяха насочени лъч вуйчо с утре отваряме и искам ти да бъдеш готвач. Само да вметна, че вуйчо е наистина добър в това, готви великолепно. Следователно аз опитах човека дали случайно не си търсят персонал бях готова да започна работа там, тъй като разстоянието от къщата и ресторанта беше точно на 2 минути. Разбира се получих положителен отговор и така стана, че на следващия ден бях назначена на работа. На работата се запознах с най-различни хора и получих най-различни оферти, но за съжаление имах възможността да работя само 2 месеца и на втория дойде първата ковид вълна. Развали ми доста планове, но не съм единствената, а може би така е трябвало да стане. Останах 2 месеца в къщата, нямахме право да излизаме и беше доста нерпиятен момент, след което реших да се върна в България с идеята като се оправят нещата да замина отново в Англия, но в крайна сметка се отказах и избрах България.Гледайки си тези снимки сега виждам един тъжен поглед, но минало заминало ме оцелях правилния момент. Навръщане към България пътувах за първи път сама със самолет и за кой късмет имаше невероятни турболенции и от всичко нагоре тръгвайки да кацаме в София ни уведомиха че преди нас самолета е спукал гума и трябваше да да отидем до Варна и да кацнем там, за са заредим. Пътуването ми беше около 5 часа, честито на мен❤️Въпреки всичко имах и супер готини изживявания и съм благодарна за всяко едно от тях❤️


For the best experience view this post on Liketu

Sort:  

В Америка години бях сервитьор. Много ме биваше 🔥🙏 @tipu curate

Хм ами аз не мога да се похваля със същото 😁🙏

Много хубави снимки, а според разказа и интересни преживявания.
Това е живота-всичко, което ни се случва докато си правим други планове!
Преди години и аз съм мислила, че във всяка една, друга държава ще се реализирам по- добре, отколкото в България, Но от фона на годините считам, че и в България може да се живее добре.
И ако си открил правилните хора с които да общуваш, ако си съвестен, харесваш това което правиш и ти носи нужния доход няма да имаш и един работен ден.
Така може да се поживее доста време, докато не разбереш за други неща от живота, които са доста простички, носят много красота и мир в душата.
Тогава започва истинския живот!
Природата и ти!

Тук не е ставало въпрос да напускам България завинаги, идеята ми беше да отида и да видя. Между другото това беше втория ми опит за живеене в Англия и неуспешен, което ми говори, че не е мястото ми там. Относно живота в България, да сигурна съм, че тук е добре, ако правим това, което обичаме. България е изключително ценна държава и трябва да я пазим ❤️

Бъди здравичка! Всичко се подрежда за всеки, по най-добрият за него начин!
Говоря от позицията на годините, аз нямам нищо против живота в чужбина, там човек се обогатява, осъзнава, оценява, абе развива се!
Навсякъде където отиваш, вземаш по нещо от което си имал нужда, за да си човека който си в момента! Прекрасен и стремителен ден ти пожелавам! 💕💕💕💕💕

Интересна история :) Всичко се случва с причина

Абсолютно 🙏

Glad to see that you had fun and nice pics!

Congratulations @theargirova! You have completed the following achievement on the Hive blockchain and have been rewarded with new badge(s):

You distributed more than 1500 upvotes.
Your next target is to reach 1750 upvotes.

You can view your badges on your board and compare yourself to others in the Ranking
If you no longer want to receive notifications, reply to this comment with the word STOP

To support your work, I also upvoted your post!

Check out the last post from @hivebuzz:

CBRS Hive Infographic Contest - Get your badge and win 1000 HIVE
Our Hive Power Delegations to the October PUM Winners
Support the HiveBuzz project. Vote for our proposal!

Wow very nice and very hot🔥🌋. Keep doing what you're doing😁📸.

Thank you 😁🙏