Сянка на птица
Над късните плажове слиза,
Бяга, подобно на палав хлапак, бриза
Пясъчни спомени ронят се пак,
Вече усещам предесенен знак,
Слънцето бавно загръща се
В облачна риза.
Все по-студена е всяка вълна,
Ала надежда има една...
Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.
Сянка на птица от морския бряг литна,
Сякаш душа на самотен моряк скитник.
Кой ще опита сега да я спре?
Нейно е силното синьо море,
Нейният път ще чертаят отгоре звездите...
Бряг си намира всяка вълна
И надежда има една...
Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.
Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.
Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.❤🇧🇬🌞🌊
You are viewing a single comment's thread from: