Детето се ражда с вътрешно мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. Големи хора, вие наясно ли сте какво наистина е да възприемаш света от дълбоко вътрешно безмълвие, без мисли? Някой помни ли как е възприемал света като 2-3 годишен?
Ако не помните, аз ще ви кажа: детето (преди да е приело моделите на възрастните), възприема света като ЕДНО ЕДИННО НЕРАЗДЕЛНО ЦЯЛО.
Детето няма мисли, следователно то НЕ разделя, НЕ класифицира, НЕ обмисля, НЕ анализира, НЕ разбира нещата с ума си. То е едно цяло с обекта на съзерцание, то го ПРЕЖИВЯВА, без думи и мисъл, просто е слято с него.
Ако, например, погледне цвете, детето изживява полъха на вятъра върху цветето, играта на слънчевите лъчи, аромата и всичко останало като едно ЕДИННО ЦЯЛО; усеща го, че се случва с него. Тази цялостност е толкова грандиозна, неописуема, толкова всеобхватна, че бих я сравнил с разликата между това да си на концерт на живо и да го гледаш от екрана на телефон!
Човек е създаден изначално да черпи знания от света така, както ви го описах. Не ви казвам теории, казвам ви нещо, което е ФАКТ за мен. Един човек възвърнал покоят в себе си възприема света всеобхватно, в цялата му прелест. Той, например, може да насочи съзнанието си към дадено растение, да се слее с него и да УСЕТИ (ЗНАЕ), неговите свойства, за какво служи, отровно ли е или не и т.н. Как мислите животните знаят коя гъба е ядивна? Как великите лечители в древността са знаели енергийните меридиани на тялото и свойствата на билките. Точно по този начин! И това не е магическа свръхспособност, безмълвното познание е нещо, което ни се дава по рождение!
Уви, това истинско човешко състояние трае твърде кратко – максимално до 3 годишна възраст. Оттам нататък обществото прави НАСИЛСТВЕН downgrade на едно съвършено същество до социална единица.
Все едно взимаш чисто нов компютър и му слагаш платки от 90-те години…
Днес обществото смята детството само за едно преходно, временно състояние към т.нар. „голям човек.“ И цялата педагогическа и училищна работа се изразява само и единствено в подготовка на детето за „Реалния живот“ на „Големия човек“. А този средностатистически „голям човек“ го знаем – лишен от интуитивната връзка с природата, непознаващ повече игривостта, фантазирането, безмълвното познание, непредубедеността. Той е затънал в дуалностти – добро-зло, красив-грозен, нормален-ненормален и т.н., за разлика от детето, което с лекота ще хване за ръка един грозен човек или олигофрен за да си поиграе с него…
За да се адаптира към света на възрастните и да може да общува с нас, детето е принудено да ЕМУЛИРА (наподобява) възрастен човек, т.е. да прави несвойствени за него неща, като мислене, анализиране и говорене.
После се добавя четене, писане (още от 5-годишна възраст!). В същото време истинските качества на духа – интуиция, съзерцание, безмълвно познание и др. вехнат и умират, защото никой не ги подхранва.
Пука ли му на някой педагог в детската ясла или градина за интуицията на детето??? НЕ! Коя днешна образователна система съхранява света на фантазия и мечти в които безмълвно пребивава детето? НЯМА такава. Днешните преподаватели запълват вътрешния свят на детето с думи, числа, мисли, логика, защото те самите отдавна са умрели за детския свят…
Вие също сте били в това състояние, за което ви разказах, но сте забравили. Били сте изнасилени от възрастните около вас да станете като тях – логични, рационални, социално програмирани със срам и вина. И днес вие сте техен продукт. НО НЕ СТЕ СЕБЕ СИ! Загубата на това изначално състояние на съзнанието кара човекът да сее повсеместно разруха и страдание около себе си.
Завръщането започва, когато отново замените мисленето с вътрешна тишина, рационалността – с фантазия, а шаблоните на социалното програмиране пратите там, където им е мястото – на боклука. Да, ще станете различни от останалите, но ще сте СЕБЕ СИ!