Моля те, остави ме да си се радвам.😊💗
Тук си се четем и харесваме няколко добри, сърцати човека, и това искренно стопля душата ми.
Нямам много време за книги, но единственото нещо, което пазарувам от Интернет, с мечтата, че някои ден ще ги прочета. 💕💕💕
Потънала съм в работа от 9. 30 до 18.00. С пътуването от 8.45 до 19. 00 съм навън. Два пъти седмично се прибирам към 21,защото ходя на народни танци. Нещо за хапване и 23-24 часа... Събота и неделя при майките ни, едина седмица при едната, другата при другата и така незабелязано времето минава... Чудя се само на мен ли не ми стига времето....
Целувам те и благодаря, че те има😊💗💕
You are viewing a single comment's thread from:
Ели, Елии, само като чета колко си заета, и се уморявам! Не знам как издържаш на това темпо, че и при двете майки ходиш редовно! За съжаление ние вече няма при кого да ходим. Свекърът ми ни дойде на гости в началото на септември. Към средата на септември си замина в София. На 26.09. почина внезапно, и то в момента, когато Паруш го набираше по телефона да се чуят, както обикновено. Внуците ни пораснаха, родителите ги няма и останахме без ангажименти. Не знам хубаво ли е или не, но сега можем да обърнем внимание и на себе си и да правим само това, което искаме. Прегръдки от мен!😍❤️🤩🍀🌺💐🌷🌹
Както мама казва:
Всяко нещо с времето си!
Изморена съм наистина, от начина по който живея. Не вярвах, че някога ще го кажа....
Съжалявам, че нямам достатъчно време за приятелите си....
Дори не знам дали, по скоро не съм изморена от постоянното ми желание да угодя на всички...., но ще дойде времето, когато и аз ще се насладя на своя живот, по скоро да усетя себе си, не само околните😊😂😁💗
За някои хора това време никога не идва, но аз ти го пожелавам! Както казваш, да усетиш себе си, да имаш достатъчно време за релакс, приключения и почивка. Да ти кажа, много е хубаво да нямаш ангажименти, но предпочитам майка и татко да бяха живи! Уви, няма как да ги върна. Иска или не, човек трябва да се примири със загубата, иначе рискува да си има работа с психиатър. Поздрави и целувки от мен!🌷🙋🌹
Ах, как хубаво казваш всичко. Толкова се радвам, че мама е жива и ми тежи основно пътят. Тая Хемус, не я оправих ей.... Тунелите 20 години затворени. Сега два са двупосочни... Идиоти крадливи..... Всяка събота и неделя общо 6 часа път...
Но не съжалявам за нищо и много се зареждам, когато си дойда във ВТ.
Ееех, този град Велико Търново, толкова го обичам! Завинаги е в сърцето ми, но доста се е променил за 40 години!😃 Въпреки това пак си познавам старите места, които наричахме наши, атмосферата в старата част на града си я има. Съчувствам ти за дългото и неудобно пътуване до там, но пък все още можеш да виждаш и да разговаряш с майка си! Ти си щастливка!😍🍀🙋❤️🙏🙏🙏
Да, щастливка съм!
Знам, благодаря на Бог и го оценявам!
Отдавна можеше да я загубя...
Доброкачествен тумор в сърцето, проблем със злъчката, не открити на време, заради некомпетентни лекари, инсулти няколко, като при единият си беше загубила говора
Благодаря на Бог, че се възстанови.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️🙏🙏🙏 Думите са излишни!